ГАЗОНЕФТЕНИТЕ НАХОДИЩА В БЪЛГАРИЯ И ТЯХНАТА АКТУАЛНОСТ

Съобщение

Преди 50-60 години с помоща на българските е съветските  геолози бяха открити нефтените находища край Шабла, Горен и Долен Дъбник. За много кратко време те бяха изчерпани, защото бяха локални и без подробни и широкомащабни геоложки проучвания. Това беше и икономически невъзможно за него време, а и самият геоложки метод не беше в състояние да даде широка и точна представа за тяхното разпространение у нас.
Все по същото време бяха открити и две газови находища – край село Чирен и Ново Оряхово, Варненско. Първото е с незначителен дебит, а второто бе използванно  10-15 години от стъкларския завод „Стойко Пеев” – Белослав. И то бе също изчерпано. Причината за техният недостатък е, че са открити случайно с малък брой сондажи, което недава представа за мащабността на тези находища и геоложките структури в които се намират. Преди 1989година, предприятието „Нефт и газ” във Варна проведе частични проучвания на газовото находище пред нос Галата и по-късно допроучено от английска фирма. Газовото находище е една незначителна тектонска жила, която показва  ограниченият му характер. Освен това, има сведение, че то непрекъснато се разтоварва в областта на морското дъно, и неговите запаси непрекъснато намаляват. 
В резулат на всичко това България се оказа безперспективна за такива полезни изкопаеми и се наложи становището, че липсват други газо-нефтени находища на територията на страната.
Причината за всичко това се оказа остарелият метод и технология на геоложките проучвания. Необходимо беше да се потърси нов по-прогресивен метод за подобни проучвания. Такъв метод се оказа радиестезичния. Само той може да погледне дълбоко и всеобхватно в подземните недра и за кратко време да покаже получените резултати.
През време на януарската енергийна криза, екип от радиестезисти, под мое ръковадство на собствени разноски извършихме подробно геоложко проучване на територията на цялата страна. Приложен бе радиестезичният метод и технология в мощен енергиен валяк, преминаващ на определени ивици по цялата територия на страната, включително и шелфовата зона. Открити бяха голям брой находища с фиксирана площ, граници, дълбочина и мощност, както и качество на откритите материали. Беше приложен няколкократно, с което откритите месторождения бяха потвърдени.

Новооткритите газови находища са четири на брой с общ запас 538 401 600 000 куб. м. с много добри технически характеристики. Разбити поотделно те са както следва:
1. с 114 345 000 000 куб.м;
2. с 114 345 000 000 куб. м;
3. с 209 088 000 000 куб. м;
4. с 100 623 600 000 куб. м.
Новооткритите нефтени находища са три на брой и с общ дебит на запасите 453 568 500 000 куб. м. и по отделно, както следва:
1. С 56 410 200 000 куб. м;
2. С 317 116 800 000 куб. м;
3. С 80 041 500 000 куб. м.
Запасите са ориентировъчни!
В процеса на самото енергийно проучване беше открито богато златно находище неизвестно до сега, но то не е проблем на настоящия материал.
Всички открити находища отговарят на категорията на промишлени запаси, и предразполагат добри условия за експлоатация. 
На всички новооткрити находища са определени местата на най-активните експлоатационни точки, т.е мястото на бъдещия експлоатационен сондаж.
Предстоящият втори етап, т.е. експлоатационният може да бъде осъществен под ръководството на екипа за което е налице и техническо оборудване. Така, че условията на полезните изкопаеми и тяхната експлоатация може да се осъществи изцяло по български модел без външна намеса.
Ако управляващите вземат при сърце получените резултати, и се покажат като зрели българи и стопани на страната, България може да стане икономически независима, високоразвита, богата и достойна за уважение от света. Тя ще стане важен енергиен център на Балканите, а и не само там. Българите ще могат да заживеят богато и щастливо. 

Само за сведение ще отбележа, че някога нефтените находища във Франция са били открити по метода на радиестезията от големият френски радиестезист Луй Тюрен. Радиестезичният метод е най-прогресивният, най-точният и икономически най-изгодният, в сравнение с всички останали методи.
           Авторите считат, че първият етап е приключил успешно. Изпълнението на вторият етап изисква заинтерисован инвеститор в лицето на държата.
По-голяма информация може да бъде предоставена при евентуална среща със заинтересованите!